Индикатори на ILO за принудителен труд по EUFLR

Регламентът взема определението си за принудителен труд от Конвенция № 29 на ILO. Насоките на Комисията вземат речника си за риск от единадесетте индикатора на ILO, а платформата прави същото.

Индикаторите са: злоупотреба с уязвимост, измама, ограничаване на придвижването, изолация, физическо и сексуално насилие, сплашване и заплахи, задържане на документи за самоличност, неизплащане на заплати, дългова кабала, злоупотреба в условията на труд и живот, и прекомерен извънреден труд. Нито един сам по себе си не доказва принудителен труд; модел от тях е това, което ILO казва да се търси, а насоките възприемат този подход за стъпката за установяване на риска от своята доброволна рамка. В платформата всеки въпрос към доставчик назовава индикатора, който проверява, и доказателството, което го решава — ведомост за такси за наемане за дългова кабала, политика за съхранение на документи и инвентаризация на шкафчета за задържане на документи за самоличност, извлечение от ведомостта за неизплащане на заплати. Всяко съвпадение от скрининга е обозначено с индикатор, така че бройка по индикатор при всички доставчици показва модел, преди да има какъвто и да е отделен случай. А степента на доказателството следва насоките: уверение, че не се начисляват такси, е „заявено“; ведомостта е „проверено“.