Принудителен труд, наложен от държавата, по EUFLR

Принудителният труд, наложен от държавни органи, е определен отделно в член 2, получава приоритет от насоките в подхода, основан на риска, и се третира различно при отстраняването — защото доставчик не може да отстрани това, което налага държава.

По-голямата част от логиката на регламента предполага доставчик, който може да се промени: стълбата на насоките върви от превенция през смекчаване и отстраняване до отговорно прекратяване на отношенията като последна мярка. Принудителният труд, наложен от държавата, нарушава това предположение. Когато доказателствата показват схема, управлявана от публични органи, и минимален ангажимент за реформа, насоките казват, че отговорното прекратяване на отношенията може да е единственият жизнеспособен път, а оценката, основана на риска, поставя такива случаи на първо място. Затова платформата държи отделен флаг за риск, наложен от държавата, извеждан от базата данни, щом тя съществува, и от външно докладване дотогава, а план за отстраняване, отворен по този флаг, по подразбиране следва пистата за прекратяване на отношенията, а не стълбата. Досието с доказателства записва основанието за този избор, защото орган, преглеждащ решение, ще попита защо дружеството е напуснало, вместо да отстрани — а собственият текст на насоките е отговорът.