EUFLR срещу UFLPA: с какво забраната на ЕС се различава от американската

Дружествата, които вече отговарят пред американския закон за превенция на принудителния труд на уйгурите, често приемат, че регламентът на ЕС работи по същия начин. Не работи, а разликата определя какви доказателства са ви нужни и кога.

UFLPA създава оборима презумпция: стоки, произведени изцяло или частично в посочен регион или от включен в списък субект, се предполагат произведени чрез принудителен труд и се задържат на границата на САЩ, освен ако вносителят не докаже обратното с ясни и убедителни доказателства. Регламентът на ЕС не създава презумпция и не посочва регион. Той се прилага към принудителен труд навсякъде, включително вътре в ЕС, и действа чрез случай: избор въз основа на риска, предварителен етап с искане за информация за 30 работни дни, разследване и публикувано решение в рамките на девет месеца, което след това обвързва всеки оператор, пускащ продукта. Митниците действат по решения, не по произход. Доказателствата, които оборват задържане по UFLPA — верига на попечителство до суровината — са голяма част от това, което ще поиска искане от ЕС, така че досие по UFLPA е силно начало; това, което му липсва, е интересът на ЕС към това какво сте направили, преди някой да попита, и общото приложение на решения за други оператори.